Ерлийн Фалър Фёдoров.

Earlene Faller Federov | Ерлийн Фалър Фёдoров.
FC: emilie de ravin.

Тромавите парцали сняг се топяха бързичко в мига в който попаднеха на струята топъл дъх и непокритите части от тялото й. Лицето бе едно от тях и студът с много точна и артистична преценка бе поруменил лекичко страните, карайки особената красота да изпъква още повече. Като факла гореше цялата й същност в безличното бяло на планината- едно единствено смислено съществуване сред толкоа много други.
Младата жена отметна назад вълнообразните си къдрици с досада; тези неща пречеха повече от колкото вършеха някаква полезна работа. В това време ръцете й ловко презареждаха автомата, правейки проверка дали оръжието все още функционира в пълна изправност. По този начин се опитваше да се бори и с лекото вкочаняване и с болката, която между впрочем само се засилваше с хода на времето. Подозираше, че е оставила след себе си кървава диря, но снежната буря бързо щеше да заличи следите. Ако не побързаше да намери някакво прикритие същото щеше да важи и за самата нея- а това не е начинът по който би си отишла една щерка на Арес! Волята й я задвижваше от както се помни и колкото и тежка да изглежда ситуацията трябваше да оцелее. Това бе нейно задължение и поета отговорност пред мнозина, така че не би било честно просто да се провали и душата й да измине самотното пътуване по река Стикс. Не можеше да го позволи- не и когато в нея гореше огънят на надеждата и на живота. Снегът щеше да се опита, но нямаше да вземе нито грам от него. Нима не опитваха толкова често? Видът й преследваха като долни животни, а реално това не правеше ли самите тях такива?

Ерлийн Фалър Фёдoров. Да. Добре известно име пропито с кървава слава и множество заплахи. Ерлийн беше нещото, което караше мнозина да не могат да затворят очи нощем...
Наричат я чудовище, но определението е грубо и излишно.Тя е точно такава, каквато е създадена да бъде- непокорната щерка на Арес, дете създадено във война, за да води такава.

Младоликата на вид Ерлийн е същество познало много векове на свой гръб. Тя е един от по-древните полубогове и вероятно единствената потомка на древногръцкият бог на войната, които са живи днес. Природата й е дива и неконтролируема- няма институция, която да може да я подчини и това е причината да оглавява кланът си. Постът е спечелен с кръвопролитие и нищо друго; така е от много години насам и първоидеята за война срещу останалите кланове е именно нейна. Не е създадена да живее в мирни времена и едва ли има една молекула в тялото й, която да го иска. Дори сега, с наложените от мирният договор закони, отказва да се подчини и тайно крои планове за стартът на нова война. Вероятно единственият начин да се чувства напълно пълноценна е сред миризмата на барут, огън и кръв. Ако тези трите са свързани и са по нейна вина може дори да я зачиташ за искрено щастлива.
Божествените й сили се въртят около свръхчовешката й сила, която трудно можеш да повярваш, че е събрана само в едно крехко телце. На вид Ерлийн е просто млада жена с изящни форми и не особено впечатляващ ръст. Косите й са вълнообразно накъдрени и с плътен кестеняв цвят, който често проблясва в червеникаво или златно. Очите й са небесни и винаги лишени от издаващи ги емоции- това е разбира се, докато гневът не се пробуди в нея и ирисите се изменят в алено. Емоциите не са нейна характерна черта- съществува само едно единствено нещо и това е именно разрушителната негативна енергия на беса. От баща си едва ли може да наследи нещо повече и в почти всяко едно отношение е негово достойно копие. Не я вълнуват неща като приятелства, любов и женски проблеми; има само врагове, съюзници и идеята за война пропита в абсолютно всичко. Мнозина я намират за остатък от едно по-древно време и някой, който не може да възприеме новото, но това са все изречени с шепот обвинения на хиляди километри от сегашното й местоположение. Никой не смее открито да излезне срещу нея, камо ли да я предизвика по някакъв начин- гневът й разрушава всичко и от него бягство не съществува. Не е доказана такава възможност.
Има един единствен съюзник извън клана и не е наясно защо все още не е приключила с него, след като не може да го търпи. Сигурно е нещо на хормонално ниво и физически потребности- за какво иначе би търпяла Арманд Драуфгангър близо до себе си?

status: TAKEN.