Матю Сагучио Уна.

Mathew Sagucio Una | Матю Сагучио Уна.
FC: Sam Claflin.

Небето беше чисто, почти чисто. В моментът в който си го бе помислил от хоризонта се зададе малко бяло петънце и синьото се наруши. Форма- трябваше да назове такава- и да се остави изцяло на невинната детска игра, с която в момента занимаваше мислите си. Тревата бе мека и ароматна под него, а и очевидно нямаше нищо против да е временно ложе и да се мачка изпод телесната му тежест. Полските цветя бяха цъфнали и недалеч група от макове се полюшваха апатично, подухвани от едва доловимият ветрец. Ако не броим природните звуци всичко останало си беше една невероятно качествена съвкупност от тишина и.. нищо. И не просто "нищо" като "нищо"- ставаше въпрос за онова изпълнено с очаквания и живот нещо, което просто е навсякъде, но реално не желае да те притеснява. В такива моменти как да не бездействаш? Следобедът съдържаше в себе си магия древна, почти колкото самият него. Тя беше от онези неразбираемите, които видимо притесняваха всички, но кой нормален би се опитал да се бори с чара й? Тук ставаше въпрос за нещо, от което не можеш да избягаш въпреки всички налични опити. Да се оставиш на мига- да потънеш, да се удавиш и да забравиш за всичко останало.
Младият мъж притвори очи; облачето изчезна, моторът му се стопи, гората вече бе просто абстракна идея и някъде там пробляснаха синкавите силуети на самата материя...

Матю Сагучио? О, не е истинското му име, съжалявам. Това е просто поредното в настоящото прераждане- което прави колко, седемнадесет години използване? По-добре забравете  и не търсете никаква логика. Ще го откриете под знака на Уна, а странните му очи със синкави нишки ще се опитат да ви замъкнат на унижаващо пътешествие през времето.
Матю... беше шаман, щеше да е шама и винаги ще бъде шаман. Живот след живот съдбата му не се променяше за разлика от лик и пол- но какво значение има, след като отново и отново пак си ти? Магията лесно те изменя и нагажда така, че да служиш изцяло на целите ти и да си напълно убеден, че това си е твоя идея.

Колкото и интересна да е темата никой не обича да говори за шаманите. Те крият тайни и познават неща, които мнозина от нас едва ли ще достигнат някога- това не е ли малко повече от плашещо? Същества близки и в същото време абсолютно не в това измерение; а според слуховете колкото повече прераждания трупат, толкова по-абстрактно става всичко останало. Матю е, или не е сериозно тръгнал по този път и няма съществуваща сила, която да може да се откаже. Затворен в последното си тяло и все още неузрял по мъжество в него, той страни от всичко и всичко. Затворен е в някакъв свой собствен свят и вероятно пътят за връщане отдавна се е изтрил от картата. С множеството си странствания  и периодични изчезвания не можеш да разчиташ на него, да очакваш да води клан или каквото и да е друго. Не е от нежелание или неумение- времето за него просто тече по различен начин и след като е най-старият жив шаман всякакви своеволия са му позволени. Годините му надхвърлят всички, дори всички заедно взети на една везна, което сигурно е доста неприятно бреме. Мнозина помнят по-сериозна негова версия от прераждания и прераждания назад- спомените са за жизнерадостна душа и топло сърце. Сега всичкото това се излива в сънищата, от които не може да избяга и невероятното им обаяние има странна власт върху психиката му. Матю сам не може да обясни по какво се прехласва- помни само синкавата светлина обгръщаща всичко и копнежът по нещо, което е прекалено далеч и прекалено недостижимо. Той нито знае какво е то, нито защо трябва да го притежава; интересува го само фактът, че не се чувства пълен без него. Може би е нещо, което е забравил с преражданията, някого дори, но вероятно не съществува начин да възвърне знанието.
Магическите му умения са на ниво, което едва ли може да бъде описано с прости думи. По-важно е да кажем, че Матю владее един от най-сложните аспекти на магията като цяло- този на Преобразяването. Променяйки самата същност на материята, той може да измени всичко от нещо в друго без да засегне балансът във Вселената. Това, което е изтощително и прекалено опасно за всички други за него е просто детска игра, макар и да избягва да го прави. Лично смята, че подобно насилване над реалността е ненужно, че е просто прекаляване с дадената власт. Древният шаман следи много за тези неща и това е може би единственото, което в момента би го накарало да се обърне към клана си и да възцари ред. Случаите са прекалено редки.

status: TAKEN.