Арманд Елънбекър Драуфгангър.

Armand Ellenbecker Draufgänger | Арманд Елънбекър Драуфгангър.
FC: Chris Pine.

Устните му бяха напукани в резултат на острата дехидратация. Климатът му действаше така- всеки ден изпиваше по още една доза от всичките му сили, принизявайки го още и още. Можеше ли изобщо да нарече това съществуване от някакъв вид? Не, не. Не би било правилно; не и когато от всички гледни точки случващото се бе просто една непрестанна агония. Ден след ден, седмица след седмица и още сигурно по толкова във време, което нямаше как да изброява. Съзнанието му от отдавна се бе погубило с халюцинации и малко неща му се струваха истински. Кой е той? Защо е тук? Смътно си спомняше, че това наказание е нещо, което сам си е заслужил. Че няма причина да надига възражения, след като сам бе сложил главата си в торбата. Пустинята го бе приветствала като поредната лесна жертва и по този аспект се бяха разбрали скоропостижно.
Внезапно нечии стъпки плахо нарушиха всичко. Истина или плод на въображението му? Очите му се бяха затворили за света отдавна и в момента за тях съществуваха само някакви измислени реалности пропукани от самосъжаление и вина. Това присъствие трябваше да е част от тях, трябваше... но стъпките продължаваха да се приближават и с всяка крачка като че ли ставаха по-реални от всичко останало. Мъжът усети с закъснение как тялото му се извърта и как го залива разхлада. Влагата проникна през раничките на напуканите му устни, заемайки се веднага да заеме полагащото й се място. Възстановяването щеше да е бавно, нежелано и пълно с куп усложнения, но това не бе причина за отказ.

Всички знаеха за Арманд и малката му мръсна тайна. Тази мрачна слава го предхождаше навсякъде, играейки си на недостижим враг.
Арманд Елънбекър Драуфгангър беше убиец, предател и доносник. Може би нямаше да е нещо толкова впечатляващо, ако не бе извършил всички тези черни дела върху своите най-близки и най-ценни хора; подобно коравосърдечие не би убегнало лесно на никой. Ръцете му бяха оцапани с кръвта на оригиналното му семейство- на неговата първа съпруга, на единственото им дете и на небезизвестният му най-добър приятел. Всички го набеждават за проявата на чудовищна лудост, а изминалите от тогава векове все още не могат да отмият срама. Арманд е отцепник- истински ренегат, с който не е хубаво да имаш вземане даване.

Лидерът на ликантропите е същество, което е по-добре да не срещаш. Външният му вид ще те подведе лесно- ще се заблудиш, че си имаш вземане-даване с благороден и чувствителен млад мъж, който с радост би откликнал на приятелството ви. Лесно е да се подведеш и да затънеш, но направиш ли го веднъж няма реално какво да те измъкне. Сърцето му е бучка лед и това почти не се е изменяло от както слага край на живота на мнозина от близките си. Това събитие и до ден днешен е изпълнено с прекално много въпроси без отговор- и ако трябва да бъдем честни сам Арманд не може да отговори. Спомените му са прекалено мътни, а никой не иска да се заслуша в отричанията му на всякаква вина. За себе си - въпреки присъствието и свидетелите- няма абсолютно никаква вина за кървавата баня. Убеден е, че е замесена магия, но тези му твърдения от години срещат сериозни вотове на недоверие. Малко или много това го е изменило и вече сам не вярва кое е истина и кое не е. Характерът му е корав също както сърцето му вече не познава топлина и човещина, което пък от своя страна допълва профилът му на чудовищен деспот в клана. Всички ликантропи изпитват страх от него и това е основата, на която базират фанатичната си вярност. Пътят, по който ги води той е доста пагубен и в момента Драуфангър се разкъсват от множество вътрешни войни и разделения; поне временно останалите кланове не предизвикват никакъв интерес. Това е и по-здравословно за тях; кой би се изправил с радост лице в лице с кръвожадната жестокост криеща се под учтива маска?
Арманд е потомък на древна благородническа кръвна линия, която общо взето винаги е била избирана за позицията на алфа-мъжкар. С това идват доста правомощия, но едно от тях той никога не е намирал за нещо позитивно. Задължението да вземеш съпруга не по свой избор е от части досадна история, ако реално погледнато имаш вече обект на желание. Истинското проклятие на лидерът на Драуфангър се върти около изгарящата любов, която изпитва към едно единствено същество още от както се помни. Тук иде реч за шаманът лидер на Уна, като най-важно е неговото предишно прераждане в жена на име Беа. За Арманд няма друг и никога няма да има- а самата степен, в която изгаря от желание отново да бъде със своята любима е извънредно нездравословна. Тя е силата тласнала го изцяло по пътя на падението и най-вече, тя е силата докарала го да желае с не по-малко хъс (макар и само физически) Ерлийн Фалър Фёдoров.

status: TAKEN.